Последните му думи бяха думи за обич и сговор между българите ♥ Симеон РАДЕВ за Андрей ЛЯПЧЕВ
Думи на видния публицист, дипломат и историограф Симеон РАДЕВ (1879-1967) за огромния български общественик Андрей Ляпчев (1866-1933). Той има основна роля в два трагични интервала от българската история. Тази роля може да се изрази с една дума – „ мир ” – външен и вътрешен.
(Андрей Ляпчев (1866-1933), © ДА „ Архиви “)
Човекът, който си отиде
В началото на предишния век, в с. Нъте, Мъгленско, една навалица заобиколи на Великден, църквата, с цел да потурчи богомолците. Едни се потурчиха, други бидоха изклани. Някои, малко на брой, се избавиха и се разпръснаха по Македония. Едно от тия избягали фамилии, Доревците, се засели в Ресен. От тях е рода на Андрей Ляпчев.
Аз помня майка му, баба Неда. По лице тя приличаше на античните сибили. По сърце бе лъвица. В конака, през дни на ужас, тя отиваше дружно с чорбаджиите. И никой не смееше да приказва по този начин високо като нея за сиромасите и българщината. Християните се удивляваха на нейната смелост. Турците я тачеха.
Тази невероятна жена не можеше да не откърми синове почтени за нея. Най-старият, Георги, деятел по Църковния въпрос, лежа в пандиза в 1868 година, набеден от гърците. Най-младият, Никола, деятел за освобождението на Македония, умря през въстанието на 1903 година, пребит от турците. Те бяха шестима братя. Народният дух те сукаха всички с майчиното си мляко.
Народният дух, това бе, на първо място друго, отличителния белег на Ляпчева. Той бе човек от Възраждането. Към тая ера той принадлежеше и по религия и по разсъдък. Затова двете страшни заболявания на днешното време: обезсърчението и утопията, не можаха в никакъв случай да го обиден.
Младините на Ляпчева бяха буйни. Той постепенно узря за огромен общественик. Но и Пенчо Славейков постепенно узря за огромен стихотворец. Тоя жанр хора са като положителното вино: годините ги осъвършенствуват. Напредъкът на възрастта у Ляпчева бе в действителност непрестанен напредък на мозъка. Той старееше в подем, а това бе огромното омагьосване на неговата персона. Защото няма нищо по-хубаво у един народ от млади с пламък и остарели с мъдрост.
Ние вършим огромна разлика сред мъдрост и просвета. Ляпчев имаше и двете. На младини той бе чел доста и може би някак разбъркано. Но в доста насоки на мисълта неговите знания бяха съществени и той в никакъв случай не спря да ги уголемява. Запознат с доста култури, той нееднакво ги възприе. Той нищо не взе от русите и прекомерно малко от французите.
Две решителни въздействия се бяха упражнили върху му: едното британско, другото немско. От англичаните той бе взел индивидуалистичното разбиране на страната и възгледите си върху конституцията и парламентаризма; от немците - концепцията за историческото развиване. Понякога тия две въздействия се сблъскваха в неговата мисъл; само че в своето държавно изкуство той гледаше да ги докара до помиряване. В реалност, той бе човек на правила, само че не и на канони, тъй като тия две неща не са равнозначущи.
Човек на мисълта, Ляпчев не бе изключително изтъкнат нито като оратор, нито като публицист. За Жорес се споделяше, че у него жестът провокира словото и словото провокира мисълта. У Ляпчев противоположното: у него мисълта с тъга търсеше словото. Но затуй каква пълнота в неговите речи и трудове! Фразите му са обременени с мисъл, както овощно дърво с огромен плод. И, както у Каравелова, сред тях срещате афоризми, в които една обширна мисъл се е събрала и блещи както в някой бунар, по здрач, луната.
Голям бе Ляпчев по разум. Голям бе и по сърце. „ Со богатство и со кротце “ не бе единствено метода на общественик. Тя бе и нравствен зов. Ляпчев повтори тоя зов и при смъртния си одър. Последните му думи бяха думи за любов и сговор сред българите.
Той умря като набожен, с разпятието пред него. Но вярата в Бога е неразделна от вярата във безконечната истина. Затова, преди да склопи очи, той искаше да види, с един оракулски поглед, българските земи в зарево.
Пред тоя облик на бъдещето ние, неговите съграждани от Ресен, взехме довиждане от него.
* Публикувано във в. „ Зора “, бр. 4306, 11 ноември 1933 година
Снимка: Андрей Ляпчев (1866-1933), ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org
